Магията на есента

November 19, 2018
contest: Best Autumn Photo 2018
€ 100
Магията на есента /media/flashcomm?action=mediaview&context=normal&id=45219
353 -rd
V
Total votes: 0
1
Rating votes
7.00
Score
0
Voting has ended
Невсе Арнауд
Bulgaria
30
Views
0
Comments
0
Favorites

Обожавам есента. Тя е толкова красива. С окапването на листата си отиват безгрижните летни дни. Небето е сиво, а в него летят черни птици. Беше обичайно ветровито за сезона. Не бе валяло от седмици и земята беше пропукана, покрита с изсъхнали листа. Гледах как вятъра откъсва малкото останали листа по дърветата и ги носи със себе си нагоре, надолу, а после настрани. Мога да ѝ се доверя като на близка приятелка. Говоря в нищото, а вятърът носи тайните ми по повърхността, като не позволява никой да се докосне до тях. Вятърът гали лицето ми и роши косите ми. В косите си нося прашинки от изсъхналите листа и аромат на целувки. Свалени са цветните одежди и дърветата леко потреперват, дали от хладнината, дали от вятъра. Нека да завали и заедно с природата да заплачем, за всичко, което не можем да върнем.
Щракам с пръсти и магически в ума ми всичко тръгва на обратно. Листата се издигат нагоре и прегръщат оголените клони, постепенно започват да се обагрят в свежи нюанси, докато не придобие жив вид. Природата диша. На лицата на хората се полазват усмивки, вървят назад, но един към друг и се хващат за ръце, аз съм извърнала поглед, но се връщам и се втренчвам в тях и прикрито се усмихвам. Слънчевите лъчи пробождат тъжните облаци. През раните им се промъкват птици, които летят хаотично. Улиците се пълнят. Появява се уютната глъчка. А после с усмивка щракам отново и се завръщам там, откъдето идвам. Там, където крача сама с мислите си и с недоизживяните моменти.

Categories: Amateur Photography Nature Photography

There are no comments yet. Add a comment.
Subscribe to our newsletter
Areas of Interest
Promote your media
Gain better exposure to win!
Most Popular Media