Milkey way over Musala

След такива преживявания разбираме повече за себе си. Преживелиците покрай нея може би са най-голямата награда за автора, а иначе снимката е толкова добра композиционно и технически, че без преувеличение е за челните места в конкурса.

Не искам да разменям с никого гласове срещу виртуални пари. Искам да разкажа историята на тази снимка. Беше края на март (2016-та). Бях на почивка в Боровец с намерението да карам ски (бях за 6 дена там). Но.. се контузих още първия ден на пистата. Вечерта болката се засили, а следващите два дена бях на легло в хотелската стая. След тези два дена реших да отида с приятели в Сапарева баня - на лековитите минерални басейни. Наистина са лековити, защото на следващия ден имах смелостта на направя един поход по пистите в Боровец. Вечерта, уверен, че контузията не е чак толкова притеснителна (тук е редно да споделя, че контузията се оказа доста неприятна - разкъсване на мускулни сухожилия,- която трябваше да лекувам повече от 45 дена след завръщането ми у дома), съвсем спонтанно, реших, че трябва да отида до хижа Мусала и да пренощувам там, за да направя снимките, които мечтаех да направя и си ги представях точно така, както и станаха. Знаех, че в този период Луната няма да пречи, а и на зазоряване щеше да се вижда една комета, изгрявайки с Млечния път, ретроградня (по това време) Марс и Сатурн, съпроводени от Антарес. Ето едно видео, създадено от една моя снимка, което показва пътя на кометата и ретроградния Марс: https://www.youtube.com/watch?v=UKi0sobPGmg. И! Обадих се следобеда в хижата, те казаха, че не е проблем и на другия ден поех сам нагоре (никога не тръгвайте сами в планината!!!). Пътят беше уморителен, а и бях натоварен с раницата с фотоапарата, бинокъл, статив и провизии. Следобеда бях вече горе. Беше ясно, а това ме обнадеждаваше, че времето ще бъде благосклонно към моите влечения. Настаних се, вечерях набързо и когато се стъмни приказната картина се стовари върху мен. Безброй звезди, купове, мъглявини и планети. Е, видимата планета беше една - Юпитер,- но тя изпъкваше на звездния фон. Орион залязваше над връх Мусала. Тази снимка, която виждате, я направих вечерта. Направих достатъчно снимки и реших да си легна по с време, за да мога да стана към 4 сутринта, за да мога да хвана в кадър изгряващия Млечен път, кометата, Марс и .. всичко, що може да се хване в кадър. Докато се позиционирам, настроя и подготвя за снимки, започнаха да излизат от изток неприятни облаци. Успях да направя два-три кадъра и до там. Една от снимките е използвана за видеото, което споделих по-горе. За съжаление, до зазоряване, облаците, а и изгряващата, вече стара Луна, попречиха за добри попадения. Реших да потегля към лифта за Боровец в 7 сутринта, защото в 9 часа започваха работа. Този път избрах "лятната пътека". На идване минах по зимната. Всичко беше наред. Имаше стъпки от туристи, които бяха слезли от връх Мусала и се водех по техните дири. Хубавото беше, че бяха минали, след машините, които изравняваха пистите, а сутринта техните текстури, които оставяха след себе си, бяха ледени и ако ги нямаше тези закъснели туристически стъпки, по които аз ходех, нямаше как да премина през пистите, през които минаваше лятната пътека. А едно подхлъзване означаваше, че ще се озова чак долу на пистата, от това следваше забавяне, а трябваше същия ден да си заминавам за Варна. Не се знаеше и какви щяха да са пораженията, пързаляйки се по тази заледена писта. Та минах първата, втората.. на предпоследната, без да гледам напреда, а гледайки стъпките, които следвах, се озовах в средата на пистата ... туристическите стъпки, които трябваше да ми помогнат да преодолея пистата, бяха заличени от машините. А тази писта беше толкова стръмна, че най-вероятно беше черна или поне така ми се стори тогава. Нямаше връщане назад, защото бях под много голям ъгъл, а и супер натоварен. Виждах безопасното продължение на пътеката, което беше на 15 метра от мен, но бях в безизходна ситуация. Стоях неподвижен на последните стъпки, треперейки погледнах надолу и се отказах да се подхлъзна. Сетих се, че имам едно швейцарско ножче в джоба на зимното яке. Извадих го .. и започнах да творя чисто нови туристически стъпки, по които да преодолея тези толкова дълги 15 метра. Отне ми 20-25 минути. Адреналина се бе качил до невиждано ниво в моето тяло. Малка грешка и свършвам долу - пребит и закъсняващ. За контузията въобще и не мислех. Е, успях! Преодолях ги! Прибрах се на време в хотела, събрах си багажа и доволен от живота потеглих за Варна. Кадрите бяха великолепни и си струваше риска, който бях поел. Благодаря за вниманието!

very nice 10

10

10

so magical ,10p

10 points